5 причини защо да не крещим на децата

Разбира се, всички родители са наясно, че това не е най-правилния педагогически подход. Но така или иначе често повишаваме глас. Действително ли е толкова вредно това? И психолозите, и педиатрите в един глас отсичат: „Да“ – от крещенето няма никаква полза, а вредите са много.

1. Това ги плаши
Представете си великан със силен и зъл глас, който ви крещи яко. Уплашихте ли се? Детето също. Особено, ако трябва да се защитаваш от това чудовище, а то е мама или тати, които трябва да са закрила и опора.

2. Вредно е за здравето
Първи в списъка с последствия са стресът и неврозата. След това идват проблеми с теглото: както и възрастните, децата също имат склонност да хапват сладко, защото са тъжни. От стреса страда и имунната система – децата боледуват по-често. Освен това при малките и подрастващите това влияе на характера, при учениците намалява успеваемостта им и концентрацията.

3. Подкопава доверието
Може да обичате този, който редовно ви обижда, оскърбява или плаши. Децата са способни да ни простят много неща. Но да се доверяват и разкриват – едва ли. Просто страхът трудно се съчетава със задушевни разговори. Затова е трудно да се доверите на този, който може във всеки един момент да повиши тон и да ви овика. И всеки път ще се страхуваш да разкажеш за съкровеното ти – току виж си получил крясък.
Именно затова децата все по-малко споделят на родителите си и решават проблемите си самостоятелно.

4. Създава неправилни навици
Децата, които са свикнали, че с тях се говори на висок тон, действително не се заслушват в спокоен глас и не изпадах в тихо съзерцание. У тях ли е вината, ако са свикнали с подобен маниер на общуване?
Освен това, децата често смятат подобно поведение за нормално и търпеливо понасят грубости от приятели и обкръжаващи.

5. Дава лош пример
„Синът ми нагрубява другите и не слуша! Дъщеря ми ми отговаря! Не може да се говори спокойно с тях – нямат никакво уважение!“ Да, възрастните често се оплакват от грубостта на подрастващите. И също толкова често не забелязват, че всъщност те подражават на големите.

Какво да направите, ако сте на път да избухнете? Постарайте се да намерите друг отдушник на гнева си и учете на това и детето. Да кажете, че сте ядосани или обидени е по-правилно, макар и по-сложно, отколкото просто да крещите.

Саша Белкина/detstrana.ru